Начало

Било е време, когато все още са се произвеждали автомобили, на които хората са се наслаждавали от сърце. Време, когато хладният ветрец е подухвал единствено от английското крайбрежие, а не е идвал от каналите. Външният вид е бил по-важен, а не по-добрата аеродинамичност. Занаятчийските умения също с нежелание са били заменяни от управляваната с компютър производителност. Светът на автомобила е бил цял и непокътнат.

Прогресът обаче е бил неудържим и същият този свят не е бил в състояние да го спре. И така, някой и друг шофьор на Daimler или Jaguar с консервативни или по-малко консервативни разбирания ще попита с тъга в сърцето: защо? Защо е трябвало да се стигне дотук? Защо пластмасата побеждава дървото, а синтетичните материи - истинската кожа? Защо скучният и безличен дизайн поглъща съвършената красота, а кратковременната мода унищожава дългогодишната традиция? Защо умира най-прекрасната лимузина в света? Защо една година след дванайсетцилиндровия Jaguar умира също и Daimler Daouble Six? Отговорът вероятно трябва да бъде следният: духът на времето, сигурността и благонадеждността, разходите, законите, разпоредбите и всички тези ужасни неща. Може би днес хората също искат да пътуват по този начин - обградени от защитни планки, обтегачи за предпазни колани и въздушни възглавници. Заобиколени от поцинкована ламарина, компактност и съвършенство. Но и от: стерилност и липса на индивидуалност. Без препятствия. Просто едно безинтересно пътуване от точка А до точка Б, нищо повече. Ясно е, че това повече не може да бъде светът на Daimler.

Той принадлежи на вчерашния ден, защото Англия принадлежи на вчерашния ден. Една страна, в която съществуват над 500 секти и в която сосът е само един, страна, която няма климат, а времето почти винаги е само лошо. Страна, богата на невероятни анекдоти. Като този за американския турист, който попитал един английски градинар как прави така, че моравата става толкова зелена и гъста "Сър, Вие само трябва да косите тревата два пъти седмично - и така в продължение на около 700 години." Нищо не може да замени английската традиция. Тук предпочитат да формоват ламарината ръчно, вместо да я пресоват с машина, старателно да пришиват кожата, вместо за по- евтино да разпенват пластмасата. Днес обаче часовникът отмерва различно времето. Не можеш да поддържаш работни места само с традиция.

Разбира се, този факт е добре известен и на Jaguar, най вече на майката концерн Форд в американския град Dearborn, която ежедневно изплаща на изкусните английски ковачи около 1,5 милиона марки. И затова се разделихме и с комбинацията от серия 3 и дванадесет цилиндров двигател. По-нататък процесът продължава да се развива. Във вече произведената през 1986 год. по-гладка каросерия ХJ40 отново ще работи дванадесет цилиндров двигател.

Daimler е имал под капака си това шумолящо парче метал много преди BMW или Mercedes да са драснали върху чертожната дъска и един едничък щрих за подобен агрегат. Ще бъде обаче дръзко да се каже, че по тази причина двигателят е остарял. Както и преди, така и сега той все още тихо и незабележимо изпълнява своята работа. Дори и още по-добре, благодарение на модерната дигитална техника на впръскване, въпреки че почистването на отпадъчните газове посредством катализатор намалява леко мощността.

Капацитет? Какъв недискретен въпрос. Никога Daimler не се е занимавал с амбулантна търговия. Един автомобил, който олицетворява подобна рядка пластичност, изисканост и естетика, не може да бъде измерван в конски сили и нютон метри и не може да бъде купуван според тези критерии. Казано с типичната британска резервираност - винаги има достатъчно. Така старата тристепенна автоматична скоростна кутия на General Motors чудесно хармонира с цялата дузина цилиндри, при това без екстрите за спортно, икономично и зимно изпълнение. Смяната на скоростите се извършва плавно и неусетно, шофьорът не бива нищо да разбере.

Изобщо при Daimler Double Six всичко постоянно се разиграва на заден план. Самият лукс също е представен сдържано, той просто е там - няма показност и самохвалство. В това се състои магическата същност на това класическо творение, на неговите особени способности и възможности.

И тъй: последното пътуване в този автомобил не може да бъде само едно обикновено пътуване, а потапяне в миналото на автомобилостроенето. И ето как времето в тази кола придобива второстепенно значение. Нека оставим японските 16-клапанни двигатели да си жужат тихичко като бръмбари, нека ги оставим спокойно да ни задминават. Шофьорът на Daimler наблюдава всичко това невъзмутимо, удобно седнал върху дебелите кожени седалки Connolly и поглежда с възхищение към шепата индикатори, които винаги ясно ще му показват какво е състоянието на автомобила. Той намира за изключително приятно обстоятелството, че неговата английска закуска се е наместила добре в стомаха му, а автомобилът солидно се е разположил на пътя. Daimler се движи сякаш се плъзга по кадифе. Само американското меко сервоуправление помрачава хармонията между улицата и човека на волана. На Daimler Double Six е много добре известно, че по този въпрос, както и по отношение на качеството на каросерията, никога не би могъл да се сравнява с Mercedes-S-Класа, а той и не желае това. Не винаги перфектната рамка прави един автомобил желан.

Затова пък той е сръчен и облечен изискано, за размерите си направо изглежда строен и изящен, човек не забелязва неговите почти два тона тегло - по-скоро се обръща след него и го проследява с поглед. Много други дребни неща също оказват своето въздействие при ежедневното общуване с лимузината. Така например шофьорът ще се ядоса на някои напълно нетипични британски стилови елементи, които в течение на годините са били разполагани навсякъде в купето на автомобила. Например вече няма обградени с хром арматурни табла. Те са заобиколени от обикновен черен цвят. Хромираните пръстени сега блестят на говорителите във вратите. Кой ги прокуди там? Или пък ъгловатите пластмасови ключове. Вентилационните решетки са произведени от същия материал. Нещо подобно приляга на Lada Samara, но не и на един английски благородник. Освен това и бордовият компютър. Шофьорът на Daimler не се интересува от средна скорост, от моментния разход на гориво или от оставащото разстояние, докато се изпразнят двата 90-литрови резервоара. Той не желае да му се налага да отчита показания по дигитален часовник. Тези джаджи предоставяме на автомобилите от съвременната епоха. Душата ни се радва, когато отправяме поглед навън. Към заобления капак, завършващ вълнообразно над четирите фара и придаващ характерния външен вид на серия 3. Той се е настанил в главите на хората, също както пейзажът на Средна Англия е оставил у тях траен отпечатък със своите живи плетове и каменни зидове, полегати хълмове и възвишения с меки форми, тучни ливади и долини със свежа зеленина, прастари широколистни дървета и тесни лъкатушни шосета. Става дума за района около Ковънтри, родния дом на Daimler. Недалеч оттам, в Sherwood Forest, Робин Худ е играл своите игрички с богаташите. Тук Англия е толкова британска, колкото е била и преди 200 години. Daimler Double Six, най-скъпият английски автомобил след Rolls-Royce, Bentley и Aston Martin изминава последните си километри в тази красива провинция. Предлагането на замъци, катедрали и господарски къщи е толкова голямо, колкото голям и разнообразен е изборът на ключове в купето на автомобила.

Последната спирка се нарича носталгия. Носталгия по един автомобил, който изглежда като праисторически. Почистващите средства за хром са за Daimler крем против бръчки, а спреят за почистване на синтетичните материи за него е само евтин дезедорант. Той е твърде изтънчен за грубия и недодялан свят на автомобилите, твърде красив, за да просъществува дълго. Той е застаряващ джентълмен, който във всеки пъб отново и отново се извинява за старомодния си начин на пиене. Въпреки, че дванадесет цилиндровият двигател се опитва всячески да изразходва колкото е възможно по-малко гориво, той почти не може да слезе под 20 литра. Той обаче намира утеха: Модерните спортни автомобили с наполовина по-малко горивни камери гълтат пак същото количество бензин чрез турбовпръскване или техниката на Ванкел. Но те са толкова далеч от средата и обстановката, от неповторимото и уникално усещане, които Daimler Double Six предлага на своите пътници, колкото далеч е Англия от Япония.

История
През 1968 год. Jaguar представя на обществеността така наречената серия 1, лимузина с изящна форма, на която прекалено често се приписва пластичността и гъвкавостта на котката. През 1973 година следва появата на серия 2, която най-накрая шест години по-късно преминава в серия 3. Покривът е леко повдигнат, задните светлини са по-големи, а красивата хромирана броня е изчезнала. Но всичко е само един лифтинг, основните черти на каросерията –а с това и вечната елегантнос- остават непокътнати при Jaguar или при луксозния вариант на Daimler.

Нагоре


Created by: Alina Design Studio